Кой съм аз?
Той е човек с „широко лице, едри мустаци и дебел врат“, с груба външност и самоуверено поведение.
„Бай Ганьо“
„Свестните у нас считат за луди.“
„Борба“ на Христо Ботев
„О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!“
Момъкът„Приказка за стълбата“.
Стилистична фигура в литературата, която въздейства чрез рязкото противопоставяне на образи, мисли, състояния.
Антитеза
Думи, които се пишат и звучат различно, но имат сходно или еднакво значение.
Синоними
Тя е единствената наследница на прочутия хаджи Серафимов род.
Султана от „Железният светилник“.
„И фърляше тайно през мрака тогаз най-първата искра в народната свяст.“
„Паисий“ от Иван Вазов
„Шш! Бързата кучка слепи ги ражда. Да ви кажа ли? А? Господа! Вестник да издаваме!“
Бай Ганьо
Стилистична фигура, при която се свързват противоположни по смисъл логично изключващи се понятия (напр."жив мъртвец")
Оксиморон
Думи, които се пишат и произнасят по един и същ начин (имат еднакъв звуков състав), но имат напълно различно и несвързано значение.
Омоними
Дебел господин, загърнат във вълчи кожух. Гледа отвисоко на селяните, нарича ги хитреци и лъжци и изпълнява служебните си задължения без съчувствие към тяхното положение.
Съдия-изпълнителят от „Андрешко“.
„Живот ли бе — да го опишеш?“
„История“ на Никола Вапцаров
„Хитрец си ти-и-и! Всички станахте такива. Лукави станахте вие, селяците. Знаете само да лъжете и да хитрувате… И как се преструвате!“
Съдия-изпълнителят от „Андрешко“.
Повторение на дума, израз или изречение в началото на две или няколко поредни стихове, строфи, части от текста в проза.
Анафора
Думи, които са близки по звучене (често с общ корен) и строеж, но имат различно значение.
Пароними
Той е млад офицер, пленник от вражеската армия. Въпреки тежкото си положение запазва достойнството си, образован е, деликатен и се различава от представите за „врага“.
Иво Обретенович от „Крадецът на праскови“.
„Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?“
„Новото гробище над Сливница“ на Иван Вазов.
„Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова“
Лирическият говорител в „До моето първо либе“
Обожествяване на природата.
Пантеизъм
Думи с противоположно значение.
Антоними
Всяка стъпка нагоре го отдалечава от хората, заради които е започнал своето изкачване.
Безименният момък от „Приказка за стълбата“.
„Върни се, облако неверен, —
почакай, пакостнико черен,
неделя — две… ела тогази,
страшилище!“
„Градушка“ на Пейо Яворов.
„Разбрах, че дяволува… Житцето му ще секвестирам!“
Съдия-изпълнителят от „Андрешко“.
Изречение, стих или строфа, обикновено в края на творбата, което изразява най-синтезиран вид идейното послание на произведението.
Поанта
Езиково явление, при което една дума има няколко различни, но логически свързани значения.
Полисемия